Войната, всяка война е… свинщина. Хора, лишени от човещина, емпатия, мисъл за бъдещето… Най-лошият кошмар ми се случи – да съм свидетел на война, та макар и индиректно… Имам чувството, че ние, българите, нямаме никакъв общ знаменател помежду си – всичко случващо се може да ни раздели и продължава да ни разделя. Няма значение от какъв характер е. Всеки знае всичко, може всичко, дава съвети по всички въпроси, убеден е, че неговото мнение е 100 процента меродавно, не се съмнява в нищо, компетентен е по всичко и така всъщност всички сме ощетени и то много и то многопластово, във всичко! Личностно, като общество, във всичко важно за нас сме си брутално… сами. И нека личната драма за всеки един от нас продължи… сега! Наздраве, разделени българи!