• DARKWAVE RADOMIR е неформален лейбъл, свободен от всякакви форми. Това е една метафора (на форма и съзнание) на моето разбиране за свободата на музиката, с която се изразяваме, свободата на мисълта, с която взимаме всяко свое решение и въобще всичко, което ми се случва в този живот… Името възникна когато трябваше да реша под каква форма или организация да направя първият от така наречените Тайни концерти на DARKWAVE RADOMIR в с.Гълъбник, в двора на един близък мой дългогишен приятел (и до днес, де)… Тези концерти представляват нещо средно между нормален концерт и репетиция пред близки приятели. Поканата за участие и поканата да бъдат публика… винаги е поименно и… тайно! Мястото винаги е отдалечено, за да няма кибици и случайно дошли хора, които, принципно, не се интересуват от тази стилистика и жанр и правят само навалица… DARKWAVE RADOMIR е Ivashkin von Mephisto и обратно! Част от мен, нещо, за което аз обичам да отделям време.

Австрийското дуо Elastic Skies гостува ексклузивно в студиото на DWR.radio – Darkwave Radomir за специална live session сесия, заснета на 23 октомври 2025 г. в Долни Пасарел. Събитието представлява интимно студийно изпълнение, съчетано с кратко интервю, насочено към аудиторията на радиото и почитателите на даркуейв сцената. Сесията включва шест изпълнения – „Collapsing Places“, „Torn Apart“, „On the Other Hand“, „Bough“, „Hills of Pastel“ и „No Past No Regrets“, последвани от разговор с артистите, в който те разкриват повече за творческия си процес, вдъхновенията си и съвременното развитие на жанра.

Elastic Skies, съставено от Nora Blöchl (вокали и текстове) и Patrick Tilg (музика и продукция), е част от съвременната виенска алтернативна сцена в Виена. Тяхното звучене комбинира елементи от даркуейв, пост-пънк и синт-поп, като се отличава с дълбока меланхолия, минималистични, но въздействащи синтове и ритмична структура, която често преминава от интроспективност към танцувална енергия. Влиянията им ясно напомнят за естетиката на 80-те години, но са пречупени през съвременна продукция и модерен звук.

Live сесията в DWR.radio се отличава със своята сурова и автентична атмосфера – без излишна сценична дистанция, с акцент върху директния контакт между музиката и слушателя. Изпълненията са фокусирани върху материали от тяхното EP „II“, като всяка песен разгръща различен аспект от звуковия им свят – от по-ефирни и мелодични композиции до по-тъмни и ритмично наситени тракове. Вокалите на Nora Blöchl придават емоционална дълбочина, докато продукцията на Patrick Tilg изгражда плътна, атмосферична основа.

Интервюто в края на сесията допълва цялостното преживяване, като дава контекст на музиката – дуото говори за начина, по който създава композициите си, за ролята на аналоговите и дигиталните инструменти, както и за влиянието на съвременната даркуейв култура в Европа. Особено внимание се обръща на връзката между звук и емоция, както и на стремежа им да създават музика, която е едновременно лична и универсално въздействаща.

С тази сесия DWR.radio затвърждава позицията си като платформа, която свързва българската сцена с международни артисти, предоставяйки пространство за ексклузивни изпълнения и културен обмен. Гостуването на Elastic Skies в Радомир е пример за това как локални медии могат да привлекат вниманието на артисти от европейската алтернативна сцена и да създадат съдържание с висока художествена стойност и автентичност.

Горан Таневски е македонски музикант, композитор и вокалист, считан от феновете за оригиналния и уникален глас на легендарната група Мизар. Той се присъединява към бандата през 1985 г., в периода „Мизар – Второ откровение“, когато групата достига култов статус. През 2006 г. отново е част от Третото откровение на Мизар. След 2010 г. Таневски развива солова кариера и съвместни проекти, движейки се в естетиката на пост-пънк, даркуейв и готик рок. Албумът ASCEND (2024), издаден от Menart, е първата част от концептуалната трилогия „Sreken sum duri i bez sebe“. Този концерт е поклон към 40 години музика, философия и неподражаем сценичен израз.

На dwr.radio можете да откриете много интересни спомени на Галя Маджарова – Тапай – много отдаден фен през годините, тя си спомня неща които може би ние отдавна сме забравили или никога не сме знаели. Тя е живата история на българската уейв и като цяло рок история от първо лице. Преживейте това, което тя ни разказва с нас 🙂 Много е яко!

А тук батко ви ви занимава с некви негови мисли, само си мисли на глас в един странен слънчево-ветровит ден и извън фокус…

Взимам думата на Закъснелия концерт на Даркуейв Радомир за да представя за първи път на събитие радиото, което ние не му викаме радио, място където са събрани интересни неща за откриване.

Bass’n’Flower и Евко на следващото събитие, което организирахме – Не си сам(а) в Концепт СПейс, което вече не съществува с този бранд. За съжале боку който квото да прави все опира до това колко пари ще събере вечерта за да може да си оправдае разходите – да ама не и в тежка кауза като тази.

Всички разходи бяха от дарения на денове и заинтересовани. Ние не сме взели нищо – не че има някакво значение. В този живот има и други важни неща освен парите, нали? А липсата на морал ме побърква…

Откриване на концерт във Фабрика автономия подкрепа на Храна не война- София !!!

Изненадата на вечерта, в която подкрепихме Храна не война- София на 1.2.2025 беше дуетът на Марго Спринг с Кристофър Кем – изключителна комбинация. Чуйте и оценете по достойнство :).

Връщам хронологията месец ноември 2012 госина и един клиб, който вече не съществува – Jet Rock. Той се намираше относително съвсем близо до Фабрика автонония където в момента се намира. Разрушиха сградата, вече го няма. Но останаха едни епични изпълнения в рамките на Улица нов живот- тридневния фестивал в чест на Воев – това беше ъндърграунд частта или първия от триете фестивални дни. Между другото имаме и аудио 100 процента на цялата вечер и видео – почти всичко! Тук ви представям емблематичната група от тогава – Пор дъжда, която, разбира се, беше много яка. Тук за първи път чух доста групи, който сега поизнавам много по добре и пуксма по dwr.radio

Случайно открих едно неизвестно парче – предполагам е на Кале. Парчето е свързано с казармата, която тогава е била актуална за членовете на групата. Аз съм го кръстил така (не се знае как се казва). Разпитвах Васил и Геша, както и Кирил Манчев, но те не си спомнят или дори ми казват различни неща – щото то, след толкова години, стои объркано в съзнанието как точно е било! Разбираемо! Но е много ценно тов апарче – аз му направи студиен запис в мое изпълнение – чуйте тук . По спомен, текста е бил изваден от Галя Тапай, Джумането и Христо Генов. Моето изпяване е базирано на това, което те са извадили от текста! За мен това е много, много ценно от историческа гледна точка.

Paradox to Blame е българска алтернативна група от София, създадена през 2024 г. от Станимир Ангелов (барабани), Георги Бобчев (бас) и Ясен Пенчев (китара), който се присъединява малко по-късно. Именно в този състав се ражда и името на бандата, което отразява тяхната насоченост към по-дълбоки, контрастни и емоционални музикални идеи. Малко преди дебютния си концерт към тях се включва Алексей Николов като временен басист, но впоследствие остава в групата като соло китарист, което допълнително обогатява звученето им и разширява инструменталния диапазон.

В първата година от съществуването си Paradox to Blame се фокусира основно върху авторска инструментална музика, в която ясно се усещат влияния от жанрове като пост-рок, пост-пънк, алтернативен рок и експериментална музика. Композициите им се характеризират с атмосферични китари, динамични преходи и постепенно изграждане на напрежение, типично за съвременната ъндърграунд сцена. По-късно към състава се присъединява вокалистката Ася Андонова, с което музиката на групата придобива ново измерение чрез добавяне на вокални линии, без да губи своята експериментална и емоционална дълбочина.

Днес Paradox to Blame продължава да се развива като банда със собствен почерк, съчетаваща енергия, меланхолична атмосфера и експериментално звучене. Те активно участват в клубния живот на София и изграждат присъствие в българската алтернативна сцена, като залагат изцяло на оригинална авторска музика и постепенно разширяват своята публика. За контакт с групата може да се използва имейлът paradox2blame@gmail.com.

Дарк готик проектът ASTIC представя на живо песента „Пепел“ в клубна среда в София, като изпълнението е заснето в пространството на The Pit – място, утвърдило се като сцена за алтернативна и ъндърграунд музика. Видеото е част от инициативите на DWR.radio – Darkwave Radomir, насочени към популяризиране на български артисти от тъмната сцена чрез професионално заснети live сесии и ексклузивно съдържание.

ASTIC е създаден от Георги Велев, познат с участието си в проекти като Izkoplyak и Mortal Soffiction. С този проект той съзнателно се отдалечава от агресивната естетика на дет метъла и се насочва към по-бавни, атмосферични и електронно ориентирани звукови структури. ASTIC се оформя като експериментално поле, в което тежестта не идва от скоростта и агресията, а от плътността на звука, пространството и емоционалната наситеност.

По-късно към проекта се присъединява Insanya от Voodoo Preachers, което допълнително разширява художествената визия на ASTIC. С нейното участие в музиката се появяват по-изразени вокални и концептуални елементи, както и ясно изразена постапокалиптична и готическа атмосфера. Комбинацията между мъжка и женска енергия в проекта създава усещане за диалог между вътрешни състояния – меланхолия, отчуждение и търсене на смисъл.

Самото изпълнение на „Пепел“ носи характерния за ASTIC минимализъм и тежест – бавни ритми, наситени ниски честоти и дълбоки, пространствени синтове, които изграждат почти ритуална атмосфера. Вокалите, когато присъстват, не доминират, а по-скоро се вплитат в звуковия пейзаж като още един инструмент. Цялостното звучене се движи в зона между darkwave, gothic и експериментална електроника, без да се ограничава в конкретен жанр, което прави проекта трудно категоризируем, но ясно разпознаваем.

Видеото е реализирано с участието на екип от българската ъндърграунд сцена – оператор и монтаж е Ивайло Демидов-Ivashkin, мултитрак записът е осъществен със съдействието на Божидар от The Pit, а аудио постпродукцията е дело на Антон Велев от екипа на Darkwave Radomir. Това подчертава колективния характер на проекта и усилията на локалната сцена да създава качествено независимо съдържание.

ASTIC съществува в своеобразна „пукнатина“ между жанровете – място, където електронният мрак, готическата естетика и индустриалното усещане се преплитат с лични и емоционални теми. Проектът не търси масова достъпност, а по-скоро дълбоко въздействие върху слушателя, което често се изразява във физическо усещане – напрежение, настръхване, потапяне в атмосферата. Именно това прави изпълнения като „Пепел“ силни не само като музика, но и като преживяване.

С тази продукция DWR.radio – Darkwave Radomir отново демонстрира ангажимента си към развитието на българската тъмна и алтернативна сцена, предоставяйки платформа за артисти като ASTIC да достигнат до по-широка аудитория, без да губят своята автентичност и независим дух.

PunkyBlues (ПънкиБлуз) е българска ъндърграунд група, чиито корени започват още в началото на 90-те години – период, в който се формира голяма част от независимата пънк сцена в страната. Проектът остава извън комерсиалния поток и се развива в типичната за онова време DIY среда, където музиката се създава и разпространява независимо, често чрез касети, малки концерти и тесен кръг от слушатели.

Съставът от края на 90-те, документиран в демо записа им от 1999 г., включва Димитър Гуцев (вокали), Цвета Мишкова (вокали), Калин Мишков и Енчо Керезов (китари), Григор Мишков (бас) и Владимир Даов (барабани). Това показва колективен и донякъде “затворен” кръг от музиканти, характерен за ъндърграунд сцената, където често участниците са част от една и съща социална или артистична среда.

Най-значимият ранен документ на групата е демото „Demo“ от 1999 г., записано в Graffiti Studio. То съдържа песни като „Анархист“, „Пари“, „Шизофрения“, „Луд“ и „Блус пред райските врати“, които ясно отразяват духа на времето – социално напрежение, ирония, абсурд и силно изразена анти-системна нагласа. Звученето е сурово, директно и без излишна продукционна обработка, което е типично за пънк сцената от този период.

През 2024 г. този архивен запис е възстановен и преиздаден като „Demo – Remastered 2024“, след като оригиналният материал е извлечен от DAT носител и обработен наново. Това възраждане не е случайно – то показва засилен интерес към българската ъндърграунд история и опит тя да бъде съхранена и представена пред нова аудитория, включително чрез съвременни платформи като Bandcamp.

Музикално PunkyBlues представлява реална, а не просто концептуална смес между пънк и блус – кратки, енергични парчета с блусарски рифове, гаражен звук и силно изразена емоционалност. В текстово отношение се наблюдава характерен баланс между сарказъм, социална критика и черен хумор, което ги доближава до източноевропейската пънк традиция от преходния период.

В по-ново време се появяват и отделни издания като „Тъп съм“ (2020), което подсказва, че проектът не е напълно изчезнал, а съществува по-скоро като периодично активен и култов за определена аудитория. Вместо постоянна сцена и медийно присъствие, PunkyBlues функционира като част от културната памет на българския ъндърграунд – автентичен пример за музика, създадена извън системата и запазена благодарение на усилията на самата сцена.

MEI е част от съвременната българска ъндърграунд сцена, като се позиционира в нишата между darkwave, industrial, EBM и експериментална електронна музика. Проектът се отличава със собствена естетика, често описвана като vaporgoth или horror cyberpunk – комбинация от мрачна електроника, индустриални ритми и визуално-концептуална насоченост към dystopian и хорър тематики.

MEI участва активно в клубния живот на София, като се появява в различни лайв формати и тематични събития. Сред тях е концертът на 13 февруари 2026 г. в The Pit, Loud Music Bar, където споделя сцена с други представители на българската алтернативна сцена като Paradox to Blame и ASTIC. Събитието е замислено като типичен ъндърграунд gathering – с вход на дарения, тъмна атмосфера и смес от стилове, вариращи от post-punk до експериментална електроника.

Live изпълнението на трака „Horror“, представено от DWR.radio – Darkwave Radomir, е част от тази сцена и отразява най-силните страни на проекта – напрегнато, индустриално звучене, комбинирано с кинематографична атмосфера и усещане за дигитален мрак. Самият стил на MEI често преминава между ритмична, почти танцувална структура и по-абстрактни, звукови текстури, които създават усещане за тревожност и изолация. Това го прави типичен представител на новата вълна електронен ъндърграунд в България.

Освен участия в The Pit, MEI се появява и на други събития от алтернативната сцена, включително индустриални и wave вечери, както и тематични събития като Halloween лайвове в клубове като Mixtape 5, където стилът му се вписва в по-широк контекст от cyberpunk, dark electro и EBM артисти. Присъствието му в line-up-и с различни банди показва, че проектът не е ограничен в един жанр, а функционира като гъвкава форма между live act и електронен сет.

По отношение на музикалното съдържание, MEI има връзка и с Bandcamp сцената, включително участие в издания като ремикс албума „Remixes“ (включен в линка, който даде). Това подсказва, че проектът не само създава оригинална музика, но и участва в колаборативни формати, характерни за ъндърграунд електронната култура – ремикси, сплит издания и дигитални релийзи, които се разпространяват извън масовите платформи.

Като цяло MEI може да се разглежда като артист, който стои на пресечната точка между музика и концепция – не просто изпълнител, а проект със силна визуална и емоционална идентичност. В контекста на платформи като DWR.radio – Darkwave Radomir той играе роля на представител на новото поколение български артисти, които изграждат сцена извън мейнстрийма, чрез независими участия, DIY култура и тясна връзка с локалната публика.