… предстои да напиша едни мисли…
Ходене на новогодишните програми по мъките
Останаха деветнадесет часа до Официалната премиера на нашата Новогодишна Щръклица. Най-доброто от нас ще изпъкне и ще изгори в бенгалския огън, в опит да ви забавляваме по най-добрия начин в тази тъжно-радостна Новогодишна нощ Не забравяйте датата 19.12.2022 в час 18.30 – той ще остане паметен в историята на телевизионната забава!!!
Усещане за… щастие?
Щастието в този му вид е нещо, което жизнеспазяващо за мен, част от момент, в който се възстановявам след тежки, изключително емоционални, няколко години… То си придоби естествено някакъв такъв вид – какъвто винаги е извирал от сърцето ми, моята музика, моите вибрации, моите приятели, с които го правя… щастието да правя музика (моята музика) и това, което най-много искам. Музика. Колко странно се преплитат болка, еротика и творчество… и един съвсем нов период от живота ми. Хубаво е.
Усещане за много голяма недостатъчност
Днес е 21.5.2022. Бях там. Бях на откриването, бях на концерта. Митко не беше там. Всички дошли бяха там, за да чуят отново Нова Генерация или нещо… производно на това изключително, дълбоко лично усещане за Нова Генерация и Митко. Къде бяха и защо не са на сцената, като хедлайнери, групата Нова Генерация – Митковата група, която към момента е напълно активна и функционираща? Откриването на алеята беше пълен фарс, сделан в последния момент с подръчни средства. Още течеше събитието, когато Чичото си смота два от плакатите и си замина… И аз бях там, но не исках да бъда – от срам! Всички, които организирате това, сте жаби и аз просто не мога да проговоря езика ви… сам! “…щях да изтърва филма. А след този така хубаво направен филм, просто исках да намеря този проклет Маймунарник – мислех, че ще намеря сходна от филма атмосфера на Димитър Воев. Обаче уви – останах разочарована. Както и да е…” ми пише моя близка приятелка, незапозната изобщо с Димитър Воев досега. Нейното име е Калина Добрева! Сега някой ще каже – тоя пък щото не е поканен или щото еди какво си (всичко може да се каже – хората си говорят) ама… не – за мен и всички, които са били в края на 80 -те и в началото на 90 -те…. усещат и разбират, че такова събитие, за да бъде хармониращо с личността на Воев, трябва да бъде много вълнуващо, премерено, тази специфична аудитория, която преживява всичко вътре в себе си и с тази дистанция… трябва да е магия… не са тези вибрации. Всички бяхме там заради Митко. Знаем, че не може да бъде същото. Обаче Воев не беше и никога няма да бъде мейнстрийм. Тази материя не е за всеки и имаше специфичен начин, по който самият той я поднасяше на публиката си. Той не дойде днес. И ние си тръгнахме… *
Послепис> После реших да напиша следното (след като пообмислих и допуснах, че може би написаното от мен звучи като някакво оплакване, хвърлено към хората…) Ето какво мисля, че трябва да бъде направено! Основната задача на тази фондация Димитър Воев-Нова Генерация (30 години по късно) трябва да бъде да дава път на хора от средното и най-ново поколение, които вървят по Митковите стъпки и в тази чувствителност, да подтиква и дори да издирва такива хора. Продуцира, ама по Митковия начин. Както той ни даде път на нас, всички концерти с него- ние бяхме ученици. Даде ни увереност. Мотив. Нахъсване. Ние бяхме във всичко това благодарение на него… Какъв е бил Митко и какво е било вече се знае – много се знае. Важното сега е с какво той към днешна дата ще обогати нашето културно настояще. Най-важното: младите. Ама не само като фенове, а и като творци. Тоест изключително като създатели на творчество със свежата си чувствителност. Те са продължението на Митко. Днес. На тази сцена трябваше да има само МЛАДИ НОВИ ЧУВСТВИТЕЛНИ, вървящи след Митко в творчеството си…
- винаги, когато пиша на тази тема боледувам – по няколко дни
Обединението е мираж…
Войната, всяка война е… свинщина. Хора, лишени от човещина, емпатия, мисъл за бъдещето… Най-лошият кошмар ми се случи – да съм свидетел на война, та макар и индиректно… Имам чувството, че ние, българите, нямаме никакъв общ знаменател помежду си – всичко случващо се може да ни раздели и продължава да ни разделя. Няма значение от какъв характер е. Всеки знае всичко, може всичко, дава съвети по всички въпроси, убеден е, че неговото мнение е 100 процента меродавно, не се съмнява в нищо, компетентен е по всичко и така всъщност всички сме ощетени и то много и то многопластово, във всичко! Личностно, като общество, във всичко важно за нас сме си брутално… сами. И нека личната драма за всеки един от нас продължи… сега! Наздраве, разделени българи!
Нарисуваните цветя под мостовете за… Алекс
Когато бях в Германия направих две видеа, които трябваше да послужат за фон (на видеостена) на лайв изпълнение. Направих го за Алекс (Александра Александрова). Сега пак си преглеждах нещата във vimeo и реших да го споделя с вас! Вижте как цветята са като нарисувани… |
Можем ли… ?
Това е една песен на група Такси, казва се МОЖЕ ЛИ – версията е в изпълнение на Ивайло Демидов (аз) и Детски Хор Балеринка (хорчето, което водeх в продължение на 15 години) някъде около 2005 година. Мисля, че направих видеото, за да тествам, тогава, новата си камера, която все още работи и използвам, между другото. |
Моята позиция на 21.12.2021 година, провокирана от писмо на фондация Димитър Воев до БНТ
…по повод предаването История.bg, в което беше обявено, че ще се представи и новото издание Непрочетено, на Парадокс… (или по-скоро се очакваше, май), а се говорИ за контракултурата през тоталитаризма като цяло в България и нито дума за книгата… (предаването бе излъчено в 21.00 на 20.12.2021). След това, по-късно същия ден, писмото беше изтрито ! И този път следяхме всяка минута с интерес КОЙ им краде авторските права, но… и този път не успяхме да видим КОЙ е той !!
https://bg.wikipedia.org/wiki/Copyleft
Мнения и позиции във фейсбук- за съжаление повечето бяха закачени като коментари под същия пост и съответно бяха изтрити заедно с него … |


Една година без Ники…
начинът, по който трябва да бъда прочетен
През по голямата част от съзнателният ми живот Воев е бил отправна точка във всеки един момент. Той се появи в живота ми в точното време и на точното място-а именно, когато аз имах нужда от него. Това не е някакъв фанатичен култ. Това е да срещнеш брат без да ти е брат, да срещнеш човек, който вижда света точно както го виждаш ти, но намерил думи и ноти да го изрази много по-добре от теб! Това е хармония. Това е отстояване на себе си пред Света и пред Вселената, Природата ти е майка, а всичко съществуващо е част от теб и ти от него! Ако Митко можеше да види какво се случва след него, много пъти щеше да умре, както аз умирам бавно като гледам!… Нито е високопарно, нито е надменно- така го чувствам и никога не съм го крил- отделих много години от живота си на тази кауза – съвременно културно наследство, което все още не е осъзнато… Дребният егоцентризъм залива важните неща и ги прави шум и нищета! Има и зов за пари! Over