PERSONAL EXPRESSION:

Днес е 21.5.2022. Бях там. Бях на откриването, бях на концерта. Митко не беше там. Всички дошли бяха там, за да чуят отново Нова Генерация или нещо… производно на това изключително, дълбоко лично усещане за Нова Генерация и Митко. Къде бяха и защо не са на сцената, като хедлайнери, групата Нова Генерация – Митковата група, която към момента е напълно активна и функционираща? Откриването на алеята беше пълен фарс, сделан в последния момент с подръчни средства. Още течеше събитието, когато Чичото си смота два от плакатите и си замина… И аз бях там, но не исках да бъда – от срам! Всички, които организирате това, сте жаби и аз просто не мога да проговоря езика ви… сам! “…щях да изтърва филма. А след този така хубаво направен филм, просто исках да намеря този проклет Маймунарник – мислех, че ще намеря сходна от филма атмосфера на Димитър Воев. Обаче уви – останах разочарована. Както и да е…” ми пише моя близка приятелка, незапозната изобщо с Димитър Воев досега. Нейното име е Калина Добрева! Сега някой ще каже – тоя пък щото не е поканен или щото еди какво си (всичко може да се каже – хората си говорят) ама… не – за мен и всички, които са били в края на 80 -те и в началото на 90 -те…. усещат и разбират, че такова събитие, за да бъде хармониращо с личността на Воев, трябва да бъде много вълнуващо, премерено, тази специфична аудитория, която преживява всичко вътре в себе си и с тази дистанция… трябва да е магия… не са тези вибрации. Всички бяхме там заради Митко. Знаем, че не може да бъде същото. Обаче Воев не беше и никога няма да бъде мейнстрийм. Тази материя не е за всеки и имаше специфичен начин, по който самият той я поднасяше на публиката си. Той не дойде днес. И ние си тръгнахме… *

Послепис> После реших да напиша следното (след като пообмислих и допуснах, че може би написаното от мен звучи като някакво оплакване, хвърлено към хората…) Ето какво мисля, че трябва да бъде направено! Основната задача на тази фондация Димитър Воев-Нова Генерация (30 години по късно) трябва да бъде да дава път на хора от средното и най-ново поколение, които вървят по Митковите стъпки и в тази чувствителност, да подтиква и дори да издирва такива хора. Продуцира, ама по Митковия начин. Както той ни даде път на нас, всички концерти с него- ние бяхме ученици. Даде ни увереност. Мотив. Нахъсване. Ние бяхме във всичко това благодарение на него… Какъв е бил Митко и какво е било вече се знае – много се знае. Важното сега е с какво той към днешна дата ще обогати нашето културно настояще. Най-важното: младите. Ама не само като фенове, а и като творци. Тоест изключително като създатели на творчество със свежата си чувствителност. Те са продължението на Митко. Днес. На тази сцена трябваше да има само МЛАДИ НОВИ ЧУВСТВИТЕЛНИ, вървящи след Митко в творчеството си…

• винаги, когато пиша на тази тема боледувам – по няколко дни

Войната, всяка война е… свинщина. Хора, лишени от човещина, емпатия, мисъл за бъдещето… Най-лошият кошмар ми се случи – да съм свидетел на война, та макар и индиректно… Имам чувството, че ние, българите, нямаме никакъв общ знаменател помежду си – всичко случващо се може да ни раздели и продължава да ни разделя. Няма значение от какъв характер е. Всеки знае всичко, може всичко, дава съвети по всички въпроси, убеден е, че неговото мнение е 100 процента меродавно, не се съмнява в нищо, компетентен е по всичко и така всъщност всички сме ощетени и то много и то многопластово, във всичко! Личностно, като общество, във всичко важно за нас сме си брутално… сами. И нека личната драма за всеки един от нас продължи… сега! Наздраве, разделени българи!

През по голямата част от съзнателният ми живот Воев е бил отправна точка във всеки един момент. Той се появи в живота ми в точното време и на точното място-а именно, когато аз имах нужда от него. Това не е някакъв фанатичен култ. Това е да срещнеш брат без да ти е брат, да срещнеш човек, който вижда света точно както го виждаш ти, но намерил думи и ноти да го изрази много по-добре от теб! Това е хармония. Това е отстояване на себе си пред Света и пред Вселената, Природата ти е майка, а всичко съществуващо е част от теб и ти от него! Ако Митко можеше да види какво се случва след него, много пъти щеше да умре, както аз умирам бавно като гледам!… Нито е високопарно, нито е надменно- така го чувствам и никога не съм го крил- отделих много години от живота си на тази кауза – съвременно културно наследство, което все още не е осъзнато… Дребният егоцентризъм залива важните неща и ги прави шум и нищета! Има и зов за пари! Over