| Това е една песен на група Такси, казва се МОЖЕ ЛИ – версията е в изпълнение на Ивайло Демидов (аз) и Детски Хор Балеринка (хорчето, което водeх в продължение на 15 години) някъде около 2005 година. Мисля, че направих видеото, за да тествам, тогава, новата си камера, която все още работи и използвам, между другото. |
Моята позиция на 21.12.2021 година, провокирана от писмо на фондация Димитър Воев до БНТ
…по повод предаването История.bg, в което беше обявено, че ще се представи и новото издание Непрочетено, на Парадокс… (или по-скоро се очакваше, май), а се говорИ за контракултурата през тоталитаризма като цяло в България и нито дума за книгата… (предаването бе излъчено в 21.00 на 20.12.2021). След това, по-късно същия ден, писмото беше изтрито ! И този път следяхме всяка минута с интерес КОЙ им краде авторските права, но… и този път не успяхме да видим КОЙ е той !!
https://bg.wikipedia.org/wiki/Copyleft
| Мнения и позиции във фейсбук- за съжаление повечето бяха закачени като коментари под същия пост и съответно бяха изтрити заедно с него … |
Една година без Ники…
Непрочетеноначинът, по който трябва да бъда прочетен
През по голямата част от съзнателният ми живот Воев е бил отправна точка във всеки един момент. Той се появи в живота ми в точното време и на точното място-а именно, когато аз имах нужда от него. Това не е някакъв фанатичен култ. Това е да срещнеш брат без да ти е брат, да срещнеш човек, който вижда света точно както го виждаш ти, но намерил думи и ноти да го изрази много по-добре от теб! Това е хармония. Това е отстояване на себе си пред Света и пред Вселената, Природата ти е майка, а всичко съществуващо е част от теб и ти от него! Ако Митко можеше да види какво се случва след него, много пъти щеше да умре, както аз умирам бавно като гледам!… Нито е високопарно, нито е надменно- така го чувствам и никога не съм го крил- отделих много години от живота си на тази кауза – съвременно културно наследство, което все още не е осъзнато… Дребният егоцентризъм залива важните неща и ги прави шум и нищета! Има и зов за пари! Over
minimal artпоетичната част от мен, която ме изненадва … винаги!
…част от мен е част от теб –
ние сме трошици…
Ivaylo Demidovтази публикация не е за теб – не я чети…
Винаги, когато си мисля да публикувам НЯКАКВИ мисли по НЯКАКВА тема първото, което се питам е… има ли смисъл? И почти веднага съм се отказал, съзнавайки, че каквото и да напишеш наистина няма смисъл. Натрупал съм през годините серия разочарования главно когато е да трябвало да правя невъзможни избори да отстоявам себе си и да оставя хората наоколо да се възползват брутално от мен и след това да припишат всичките заслуги на себе си! Как така става, че все ми се обаждат за да им свърша някаква работа и никога да пием по бира или да ме питат как съм… И да, не ми се пише. Няма смисъл. Дано да събера сили да напиша, каквото си мисля – по-нататък. Over!
моята алтернатива
Здравейте! Това е моето персонално алтернативно място за споделяне на мисли и не знам дали да го нарека блог или просто стена за излагане на мнение… Казвам се Ивайло Демидов. Намирате се на мястото, където можете да четете това, което бих написал примерно във фейсбук ии в друга социална мрежа. Напоследък започвам да си мисля, че искам да поствам на “собствена територия”. Сигурно понякога бих репоствал тази страница във фейсбук – ако преценя, че си заслужава. Така оригинално написаното от мен ще си остане на лична територия, т.е. моя сайт. Все още експериметирам и, честно казано, не го взимам много насериозно. Просто искам да проверя дали идеята ми може да придобие някакъв нормален изглед. Малко е сложно и този уърдпрес не ми дава да настроя съвсем точно (както искам), но, сякаш, ще се получи. Over.