Пролетарии е проект, създаден без очаквания. Без имидж. Без претенции. За идеята, че така се прави пост пънк. … Групата няма история, прес кит или фото бук. Цялото ни творчество е плод на алкохолни изпарения и непоносимост към света, в който живеем! Един мъничък и декоративен свят на сапунени сериали и попфолк! Пролетарии не е бунт! Не е дори и протест! Пролетарии е просто музика, лунапарк за деца-инвалиди. Изплува от прашлясалите мазета на моето детство. И на твоето детство. Пролетарии създава музика за изгубени хора. За малки стъклени човечета. Чупливи! За хора като мен! Аз съм стъклен човек!
Александър Георгиев
На рождения ден на Сашо, без да знам конкретната дата, направих това издание, което бях сътворил малко по-рано около работата ми по най-новият и последен албум на Пролетарии. Той ще излезе съвсем скоро. Там работата ми бе главно над последните три парчета, които Сашето не успял да завърши и, съответно, да изпее. Изданието ми в BANDCAMP съдържа шест парчета на Пролетарии в мое изпълнение, като допълнително съм добавил изсвирен бас от мен, цялата работа по смесването, мастера и цялостната звукова картина. Някак работата ми по тези неща, както и по последния албум на Пролетарии ми дадоха една различна гледна точка, в която аз погледнах от кухнята на нещата. Оттам винаги се вижда различно... Да видиш песните в разглобен вид, на части... Моите безкрайни уважения към Сашо за това, че ни е оставил тези безценности... И да - не е забравен и няма да бъде!
…новината за Сашо ме застигна в Германия…, където вече 3-та година бях емигрирал… Разбира се, дойде ми като гръм от ясно небе и… не можех да повярвам… Толкова неочаквано! Пред очите ми минаха всички онези моменти, в които сме се срещали, казвали сме си неща и… последния Таен концерт в Радомир… Той бе единствения, който се съгласи да дойде тогава… някак така се получи! После, след години осъзнах, че наистина не съм вниквал в неговата музика достатъчно, не и докато не погледнах през неговите очи… Около новия албум на Пролетарии, по който работим сега с Петьо Зафиров (китара, Пролетарии) и много преди това аз мултитракнах някои останали в синта на Сашо неща и… изпях няколко парчета, изсвирих бас от мен… нещо като кавър/оригинали с добавена стойност. Искаше ми се Сашо да продължи да живее, защото, ако живее музиката му и той е жив… Още тогава си бях помислил, че Сашо е като последния мохикан за дарк/синт уейв-а. Дори веднъж, във Фенс, му го бях казал! Почивай в мир, приятелю! Много липсваш!
