ВДЪХНОВЕНИЕ…

Димитър Воев
Снимка: КАЛИН РУЙЧЕВ
"Нова генерация е моята група. С нея се забавлявам на тъмно. Пресъздавам лиричния мистицизъм на сърцето си и създавам неочаквани ситуации, които постепенно изграждат облика на нашия стил. Но това е без особено значение. Смисълът е в играта. А по-точно в творчеството. Самият процес на създаване събужда дремещите чувства и ги кара отново да потанцуват пред самите нас. Ние ги следваме неотстъпно и така изживяваме тяхното имагинерно съдържание с вкус на реалност. Понякога нещата не вървят така добре. На нас всичко ни омръзва и загубваме искрата. Тези спадове може би са заканомерност, но лично мен ме изнервят и ме поставят в неудобното положение на инертност. Досега винаги сме ги преодолявали, дори с цената на някои персонални промени. За никой напуснал не ми е мъчно и това ме кара да съм лек в чувствата си. По радиото и телевизията почти не ни пускат. Страхуват се от нашата искреност. Защото тя изгаря и те кара да се чувстваш неудобно. Когато не си чист. Казват, че нашите песни са мрачни, защото на тях им е мрачно в главите от затворения кръг на глупостта и суетата, в който се намират. Те ми приличат на малки човечета, които се страхуват от господарите си. Само че в случая господари няма и остава само страхът. А когато понякога го преодолеят, се натъкват на собствената си посредственост. Която в повечето случаи се оказва непреодолима бариера. Това е всичко. Иначе на бас китара се свири лесно. Слагаш си ръцете – едната на грифа, другата на струните и: там, там, там. А и струните са само четири…"

30.9.87
Димитър Воев, Поздрави от мен боговете, Литавра, 2002г.
Димитър Воев /21.05.1965 – 5.09.1992/ е композитор, вокалист, музикант и поет. Роден е в София. За него винаги се говори с думите „култов“, „емблематичен“ и „феномен“. Името му е свързано със съдбата на групите Кале, Нова Генерация, Воцек и Чугра. Като създател, вдъхновител и концептуалист на ню уейв групата Нова генерация вече 29 години след смъртта си остава за нови и нови поколения ценители последователен новатор и истинско художествено явление. Първи неговите фенове от 90-те години показаха, че става дума за тотална естетика на неконвенционалното. При това не само в областта на музикалния авангард, а и в областта на текста, рисунката и метафората. В личния архив след смъртта на Митко бяха открити стихотворения, разкази, незавършени сценарии, писма, игри с текстове, които се превръщат в успешни музикални прозрения. От тях беше съставена посмъртната книга „Поздрави от мен боговете“, която дава по-цялостна представа за Димитър Воев като основоположник на ъндърграунд културата в България от края на 20 век.
РАДОСТ НИКОЛАЕВА

Вървя по линията на трамвая
и хиляди радиопредавания
осведомяват света
за моето движение.

Пътниците наоколо мяукат,
защото са котки по пътя ми.

Рисковано е да спирам.
А три дестилатора
пречистват моите възможности.

Затова съм слаб.
Хладно е на линията.

Трамваят ми идва отзад.
Празен с пътници.
Аз себеоткачам.
През септември.

Димитър Воев, 9. 09. 85                         български (оригинал)
I walk along the rails of the tram line
While thousands of radio shows fill the air
Informing the entire world
About my every footstep

The passengers are mewling around me
They’re like that cats that slink around my feet
And three gin distilleries
Purify all my possibilities

The tram comes from behind
Empty of passengers
It scares the life from me
In September

Dangerous to come to a halt

That’s why I’m weak
It’s cold walking on the lines

The tram comes from behind
Empty of passengers
It scares the life from me
In September

Dimitar Voev, 9. 09. 85                    translation: Andy Barrett
Ich gehe auf den Straßenbahnschienen
Und tausende Radiosendungen
Berichten weltweit
Von meiner Bewegung

Die Passagiere miauen um mich herum
Weil sie Katzen auf meinem Wege sind

Es ist riskant anzuhalten
Drei Destillierapparate
Destillieren meine Möglichkeiten

Darum bin ich schwach
Kühl sind die Schienen

Hinter mir kommt die Tram
Leer mit Passagieren
Ich kopple mich selbst ab
Im September

Dimitar Voev, 9. 09. 85               Übersetzung: Kremena Offenberg
Иду по линии трамвая
и тысячу радиопередачей
осведомляют мир
о моем движении.

Путники вокруг мяукают,
потому что они
коты на моем пути.

Рискованно останавливаться.
А три дестилатора
перечищают мои возможности.

Позтому я слаб.
Холодновато на линии.

Трамвай мне идет сзади.
Пустой путниками.
Я себесхожу с ума.
В сентябре.

Димитър Воев 9.09.85                           перевод: Стела Тасева
Hodam po tramvajskoj pruzi
i hiljade radio-programa
informisu svijet
o mom kretanju.

Oko mene putnici mjaucu,
jer su mi macke na putu.

Da se zaustavim je rizicno.
A tri destilatora
prociscavaju moje mogucnosti.

Zato sam slab.
Hladno je na pruzi.

Tramvaj stize odozada.
Prazan sa putnicima.
Izludjujem se
u septembru.

Dimitar Voev, 9. 09. 85                                    hrvatski
Tramvayın raylarında yürüyorum
Ve hareketlerimi binlerce
radyo yayını
dünyaya bildiriyor.

Yolcular çevremde miyavlıyor,
çünkü onlar yolumda birer kedi.

Durmam riskli.
Üç damıtıcı imkânlarımı arındırıyor.
Bu yüzden güçsüzüm.
Raylar da soğuk.

Tramvayım ardım sıra geliyor.
Yolcularla boş.
Ben kendimde deliriyorum.
Eylülde.

Dimitar Voev, 9.09.85                                           Türk                        
Estoy caminando a lo largo de la línea del tranvía.
Y miles de transmisiones
de radio informan al mundo
lo del movimiento mío.

Los pasajeros alrededor están maullando,
porque son gatos en el camino.

Es arriesgado detenerse.
Tres destiladores
estan purificando mis posibilidades.

Por eso soy débil.
El tiempo hace fresco en la línea del tranvía.

El tranvía me viene por detrás.
Está vacío, con pasajeros.
Yo me estoy volviendo loco.
En septiembre.

Dimitar Voev, 9. 09. 85                 traducción: Georgi Grigorov
Jeg går langs med sporvognslinjen
og tusindvis af radio-udsendelser
informere verden
om min bevægelse.

Passagererne omkring mig miaver,
fordi de er katte på min vej. 

Det er risikabelt аt stoppe.
Og tre destillationsanlæg
renser mine muligheder.

Derfor er jeg svag. 
Det er koldt på linjen. 

Min sporvogn kommer bagfra.
Tоm med passagerer. 
Jeg flipper selv ud. 
I september.

Dimitar Voev, 9.09.85                oversættelse: Gergana Todorova
Всички преводи са направени от фенове, близки и познати на Димитър Воев пробоно и в името на това името и творчеството му да достигнат до по-голяма аудитория. Ще продължим да търсим хора, които могат и искат да преведат ‘9.9.85’ и на други, по-редки езици. За връзка с мен ползвайте линковете най-долу!
ИВАЙЛО ДЕМИДОВ – ИВАШКИН

Това е песен, записана от мен оригинално през далечната 2003-та година по същия този текст, който аз харесах тогава преглеждайки изданието ПОЗДРАВИ ОТ МЕН БОГОВЕТЕ на издателство ‘Литавра’ 2002 г. съставител РАДОСТ НИКОЛАЕВА

Предложих на Монката и Антон да направим нещо като музикална импресия, изразяваща нашето оношение към Митко с днешна дата и ето какво се получи <3 .