аз съм писател пиша романи
описващия страстни вълнуващи драми
сюжети измислям своеобразни
съшиващи кръпки от чужди бумаги

аз съм художник, рисувам платна
изпъстрени с малки цветни петна,
никой това както мен не умее -
цветът на цветята във цвят да възпее

аз композитор съм пиша пиеси
с корени скрити в народните песни -
оригинални хармонии сродни
със автентичните ритми фолклорни

моден дизайнер съм мойте идеи
диктуват световните модни повели
черпя с усърдие нови модели
от стари прашасали модни журнали

изобретател съм имам патенти
за уреди важни полезни и ценни
прибори стари и форми природни
с жар комбинирам и преоткривам

аз съм наследник на гений признат
значи у мен също дреме талант
за всичко което е сътворил
всеки веднага да ми плати

за правото авторско искам защита
за правото авторско искам парите
никой не бива да чува за мен
без да плати учтив дивидент                              Петьо Зафиров

навътре дълбоко 
в недрата облечени в болка  
под лака на ноктите
дирите вият от щастие

навътре дълбоко
в сумрака от тръпнеща влага 
играта на пръстите
заплита възли от щастие

тъмнината ръми 
по телата преплетени
в косите слепени
от гъсти сълзи
капките пот 
тичат по вените
жадно  разперили 
сиви корени 

дълбоко навътре
в мокрите гъ нки на сенките
езикът издига настръхнали 
диги от щастие

тъмнината ръми 
по телата преплетени
капките пот 
тичат по вените
сълзите растящи
в очите премрежени
носят поредното
мъртво вълнение

дълбоко навътре
в метежа на бурната кръв
сърцето разбива стените 
на своето щастие                                         Петьо Зафиров

вървим по петите на пътните знаци
следвайки всички насъщни забрани
в краката ни танцът на капките гасне
превръщайки всички посоки в капани

зачеваме дните
на мъртвото бъдеще
в мокрите сънища
в мокрите сънища

мълчим по ребрата на мокрите улици
стиснали себе си в мисли през зъби
сами във кревата в мокрите сънища
зачеваме дните на мъртвото бъдеще

жълтите спазми на светофарите
унило пулсират в глуха отбрана
навлекли на голо усмивки неловки
потапяме лодки в крайпътните локви                      Петьо Зафиров

острият връх
пронизва мъглата
на кожата
бавно
после изчезва
в празната чаша
на изгрева

в сприхаво ято
думи нарежда
хрипливо
зората
закотвила нокти
в ронливите
гриви
на нуждата

паднали ангели
бягство посяват
във края
паднали ангели
бягство посяват
в безкрая

кални мехури
в лъжица
разпуква
утрото
жадно
скрило в юмруци
късове огън
от рая

паднали ангели
бягство посяват
във края
паднали ангели
бягство посяват
в безкрая                                              Петьо Зафиров

очаквам твоите нокти
забити в ръцете ми
очаквам твоите зъби
впити в лицето ми
очаквам твойте очи
дълбаещи в мен
усещам своята кръв
в сърцето ти

еднакви страни
различни ъгли
болка подреждам
в цветните стени

грабя от твойта усмивка
за своя вечерен грим
вграждам дъха ти
в рисунки по тялото ми
щастлив съм макар че
вече съм в теб
боли ме макар че
вече ме няма

еднакви страни
различни ъгли
в решетките болка
цветно кърви
цветно кърви                                           Петьо Зафиров

Жълтият дъх на пресъхнали вени
тъне в уюта на вехнещи рани
несръчно зарити тленни останки
чезнещи в мрака, търсят въпроси

изгубили оси
изгубили оси
бримки цинично разпилели въпроси

изгубили оси
изгубили оси
подплашено ято от албатроси

изгубили оси
изгубили оси
бримки цинично разпилели въпроси

изгубили оси
изгубили оси
подплашено ято от албатроси

Tромаво губещи своите дири
свенливи моменти от филмови ленти
кучешки впряг от спомени сиви
кучешки зъби в разкъсани жили

Кървяща ръжда в бетонна ограда
прокъсана дреха от минала слава
с насмешливи кръпки от срамни провали
порутена сграда, ръждясала слава                        Петьо Зафиров