За приятелствата, Нова генерация и защо ще пиша в собствения си сайт
Вчера се разделих с един приятел. Познаваме се сигурно повече от 20–30 години. Не сме се карали, просто стигнахме до конфликт, който явно не може да се реши.
Аз мислех, че той разбира моята позиция, но се оказа, че не е така. Честно казано това ме разстрои. В живота ми обаче не за първи път се случва да се разделям с хора, с които съм бил близък.
Този човек не беше чак толкова близък приятел. Просто не очаквах това да се случи.
Facebook и загубеното време
Почти едновременно с това получих предупреждения във Facebook, че коментирам твърде много. Че едва ли не спамя.
Някой явно ме е репортнал и изведнъж се оказа, че трябва да минавам проверки, ограничения и накрая получих съобщение, че не мога да коментирам до 20 март.
Днес е 13 март.
Честно казано – няма проблем. За мен това е напомняне да се фокусирам върху по-важни неща и да не губя време във Facebook.
Темата, заради която се скарахме
Причината за нашия спор беше Димитър Воев и Нова генерация.
Моят приятел твърди, че аз „деля Воев с някого“ – само дето аз не съм страна в този спор.
Но аз не деля никого с никого. Просто имам принципна позиция.
За мен Нова генерация без Димитър Воев не е Нова генерация.
Това не означава, че песните му не трябва да се свирят. Напротив – трябва. И е хубаво, че музиканти, които са работили с него, продължават да ги изпълняват.
Но това вече е друга група, не Нова генерация.
Истинската Нова генерация
Аз лично познавах Митко. Бил съм на концерти на Нова генерация. Дори сме ги канили да свирят на абитуриентски бал в Радомир. Имам впечатления и от личната си комуникация. Бил съм ученик- той ни даде сцена, сподели я с нас.
Имам реални спомени от онова време.
Затова усещането за Нова генерация няма нищо общо с това, което се случва днес.
Това не е въпрос на носталгия. Това е въпрос на етика и отношение към творчеството.
Как можеше да бъде
Ако трябва да дам пример – Joy Division след смъртта на Ian Curtis не продължиха като Joy Division.
Те станаха New Order.
Нова група. Ново име. Нов път.
Това е честният начин.
Нашият проект за Димитър Воев
Преди години заедно с момичетата от Light Vocal Group (ex. балеринки) и Нели Воева направихме Проект Димитър Воев.
Идеята беше проста – да довършим някои недовършени неща на Митко и да добавим малка стойност към неговото творчество. Ето го резултатът:
Не за експлоатация.
А от уважение.
За времето
Аз съм на 53 години.
И започвам все по-ясно да осъзнавам, че най-ценното нещо е времето.
Затова смятам постепенно да ограничавам използването на Facebook и да публикувам мненията си основно в моя личен сайт:
ivaylodemidov.info
Ако някой се интересува от моето мнение – тук ще го намери.
Накрая
Имам собствено творчество и собствен път. Не се нуждая от ничие име, за да се легитимирам.
И вероятно е време да отделя повече внимание именно на това.